Не сме създадени да страдаме, ала болката не ни е враг, а спътник неотменен - единственият ни останал дом и вечен бряг. Щом боли, сме живи, напук, че даже не личи, напук, че от мечтите ни красиви по пясъка не са останали дори следи.
Болката е път и вечност - тя не се измерва във сълзи, тя е механизмът, който движи всички наши земни дни.
Така че щом боли, щастлива съм, зная, че ме има и че съм наред - не съм избягала, не съм и луда - болката е това, което тласка ме напред.
Кралица бяла на нощта съм, забивам ножа във плътта - това, което днес не ме убива, ме прави по-силна от смъртта.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
болката...тя има цвят на дъжд със вкусът на сълзите...