Болка
Не сме създадени да страдаме,
ала болката не ни е враг,
а спътник неотменен -
единственият ни останал
дом и вечен бряг.
Щом боли, сме живи,
напук, че даже не личи,
напук, че от мечтите ни красиви
по пясъка не са останали дори следи.
Болката е път и вечност -
тя не се измерва във сълзи,
тя е механизмът, който движи
всички наши земни дни.
Така че щом боли, щастлива съм,
зная, че ме има и че съм наред -
не съм избягала, не съм и луда -
болката е това, което тласка ме напред.
Кралица бяла на нощта съм,
забивам ножа във плътта -
това, което днес не ме убива,
ме прави по-силна от смъртта.
ала болката не ни е враг,
а спътник неотменен -
единственият ни останал
дом и вечен бряг.
Щом боли, сме живи,
напук, че даже не личи,
напук, че от мечтите ни красиви
по пясъка не са останали дори следи.
Болката е път и вечност -
тя не се измерва във сълзи,
тя е механизмът, който движи
всички наши земни дни.
Така че щом боли, щастлива съм,
зная, че ме има и че съм наред -
не съм избягала, не съм и луда -
болката е това, което тласка ме напред.
Кралица бяла на нощта съм,
забивам ножа във плътта -
това, което днес не ме убива,
ме прави по-силна от смъртта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Стоянова Все права защищены
