11 mar 2009, 23:17

Болка...

Poesía

896 0 3

Денят, във който ще си тръгнеш
ще е моят погребален ден!
Сърцето си ще трябва да изтръгна
и да ти го дам – да имаш нещичко от мен!
Ще остане в мене само рана,
кървяща силно във гърдите
и ще се моля тя да бъде вечна,
да не се затваря с дните...
Не искам да спира да боли,
не искам времето да ме лекува,
искам за мене всичко да си ти,
колкото и много да ми струва!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Shadow (Сянка)

Поздрави на всички!Благодаря!

2009-03-12T23:24:51+02:00
n0-name (Боряна)

Невероятно.. просто без думи .. Продължавай в същия дух

2009-03-12T01:36:26+02:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Много силно и категорично-дето се вика "мъжка приказка" , харесах!

2009-03-11T23:23:33+02:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0