5 jun 2010, 21:03

Болка 

  Poesía » De amor
667 0 3

Небето от гърмежи се раздира,         

а мракът продължава да се разпростира.                

Дъждът се сипе като хилядите сълзи,       

изплакани от моите очи.                          

Тъгата в мен напира,      

а болката не ще да спира.                        

Стичат се сълзи по моето лице                              

и сякаш разяждат влюбеното ми сърце.                           

Горчивите спомени, в главата ми затворени,

се връщат като сълзи отронени.                

И плача... плача, но никой не ме чува         

сякаш нищо не съществува.         

Крещя, изпълнена с омраза,      

а болката се разпростира като зараза...

© Лили Грозева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина добре дошла - продължавай все така!
    Пиши с присъща настървеност и влагай прекомерна откровеност!
  • Знам,че омразата не е нещо хубаво,но тя вече се е пропила във всички хора...аз лично не изпитвам омраза към никой
  • Здравей, Лили! Добре дошла! Хубаво е, че обичаш поезията, но омразата не е хубаво нещо! Просто продължавай напред!
Propuestas
: ??:??