Болка
Небето от гърмежи се раздира,
а мракът продължава да се разпростира.
Дъждът се сипе като хилядите сълзи,
изплакани от моите очи.
Тъгата в мен напира,
а болката не ще да спира.
Стичат се сълзи по моето лице
и сякаш разяждат влюбеното ми сърце.
Горчивите спомени, в главата ми затворени,
се връщат като сълзи отронени.
И плача... плача, но никой не ме чува
сякаш нищо не съществува.
Крещя, изпълнена с омраза,
а болката се разпростира като зараза...
© Лили Грозева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Знам,че омразата не е нещо хубаво,но тя вече се е пропила във всички хора...аз лично не изпитвам омраза към никой
-
Здравей, Лили! Добре дошла! Хубаво е, че обичаш поезията, но омразата не е хубаво нещо! Просто продължавай напред!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Пиши с присъща настървеност и влагай прекомерна откровеност!