Небето от гърмежи се раздира,
а мракът продължава да се разпростира.
Дъждът се сипе като хилядите сълзи,
изплакани от моите очи.
Тъгата в мен напира,
а болката не ще да спира.
Стичат се сълзи по моето лице
и сякаш разяждат влюбеното ми сърце.
Горчивите спомени, в главата ми затворени,
се връщат като сълзи отронени.
И плача... плача, но никой не ме чува
сякаш нищо не съществува. ...