17 dic 2010, 11:25

Болка

789 0 0

И нека горя в ада, и нека съм виновна
забих в сърцето ти стрела отровна.
Предадох те, не ми прощавай,
но с леден поглед не ме укорявай !
Разруших моста, граден с години,
и ще нося на самотата кръста през ледени пустини.
Предадох и себе си, закопах се в яма,
от която търся изход, но душата ми крещи - няма!
Да върна времето назад не мога,
остана ми само вярата в Бога!
Вярата в доброто, любовта и красотата,
сякаш ги погубих... захвърлих в пустотата.
И сълзи ще роня, по-тежки и от камък,
стичат се, горят кат пламък.
Не ми прощавай, аз прошката ти не заслужавам,
но кълна се, никога повече да не те предавам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...