И нека горя в ада, и нека съм виновна
забих в сърцето ти стрела отровна.
Предадох те, не ми прощавай,
но с леден поглед не ме укорявай !
Разруших моста, граден с години,
и ще нося на самотата кръста през ледени пустини.
Предадох и себе си, закопах се в яма,
от която търся изход, но душата ми крещи - няма!
Да върна времето назад не мога,
остана ми само вярата в Бога!
Вярата в доброто, любовта и красотата,
сякаш ги погубих... захвърлих в пустотата.
И сълзи ще роня, по-тежки и от камък,
стичат се, горят кат пламък.
Не ми прощавай, аз прошката ти не заслужавам,
но кълна се, никога повече да не те предавам!
© Деница Димова Todos los derechos reservados