31 mar 2006, 10:29

Болка

  Poesía
1.1K 0 2

Боли,но няма рани външно.
Усещам болката дълбоко в мен.
Сърцето,нож прониза го безжално
и няма слънце вече в моя ден.
Не може вечно аз да страдам,
не може ножа вечно да стои.
Обичам те и в тебе вярвам,
ела при мен и ме спаси!
Зная ти ще върнеш мойта радост,
спасението мое-ти си.
Ако ме обичаш, ако ме желаеш-
ела, от теб съдбата ми зависи.
Може дълго да страдам,
може дълго да се двоумиш,
но болката не се търпи, умирам.
Не знам дали ще издържа докато решиш.
И ето идва моя сетен час,
дъхът ми става тежък, зачестен.
Не мога да се боря вече аз.
Умирам, щом не си до мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анонимна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Първият и последен стих(условно разделени от мен) са много силни и хубави.Някъде по средата се сменя музиката на стиха.
  • Идеята е много добра.Харесва ми подхода ти, но мисля че трябва още малко да поработиш (най-вече върху втората част)

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...