10 may 2017, 9:12

Болка 

  Poesía
627 5 16

Няма умора, 

болката-пиявица скрита, 

в зората и залеза 

удобно укрита. 

 

Почуква, дълбае. 

Няма дом и нехае. 

Не стихва. 

Дори се усмихва. 

 

Ден и нощ се повтаря

и вратата затваря, 

следите изтрива. 

Пари, като коприва! 

 

Още е жива!

С кръв се налива -

моята и твоята, 

в земята попива. 

 

И пак не ѝ стига! 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • На Болката...никога не и стига.Колко точно си го казала.
    Поздравление!
  • Да, и идва тогава, когато най-малко я очаква човек! Поздрави,Васе!
  • Поздравления, Васе!
  • Хубаво и силно предадено чувство за истинската болка. Поздрави!
  • Поздравления и от мен, Васе!
  • Браво, Васе!
  • Браво, Василке, за умението да разкриеш в творбата си силата на болката!...
  • Наистина, много изразително си подчертала болката, Васе! Аплодисменти!
  • Дори парите не поемат... Особено,ако е загнездила в душата! Прекрасна изповед!
  • Всеки е изпитвал болка, в какъв ли не вариант, но трябва да се справяме с нея и всеки го прави по свой си начин. Поздрави, Васе!
  • Поздрави и от мен Васе!Точно си я пресъздала!
  • Оригинално поднесена тъга. Поздрав, Васи!
    П.П. Струва ми се, че това римуване на "скрита" с "укрита" /в първия куплет/ не стои добре, тъй като и двата израза са фактически идентични. Според мен това несъвършенство лесно може да бъде избегнато.
  • Васе добре си изразила болката.Тя е като паразит страшен за душата на човека. Желая ти радост и успехи.
  • Изразително! Дано скоро имаш повод за радостен стих...🌹
  • Да, много хубав стих и интересно написан...поздрав от мен...в любими ми е!!!
  • Ах тая мръсна болка. Голяма гад. Браво Васе.
    Както ти го можеш, силно и запомнящо се стихче си сътворила. Поздрави и хич да не и се даваш.
Propuestas
: ??:??