Няма умора,
болката-пиявица скрита,
в зората и залеза
удобно укрита.
Почуква, дълбае.
Няма дом и нехае.
Не стихва.
Дори се усмихва.
Ден и нощ се повтаря
и вратата затваря,
следите изтрива.
Пари, като коприва!
Още е жива!
С кръв се налива -
моята и твоята,
в земята попива.
И пак не ѝ стига!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
