Няма умора,
болката-пиявица скрита,
в зората и залеза
удобно укрита.
Почуква, дълбае.
Няма дом и нехае.
Не стихва.
Дори се усмихва.
Ден и нощ се повтаря
и вратата затваря,
следите изтрива.
Пари, като коприва!
Още е жива!
С кръв се налива -
моята и твоята,
в земята попива.
И пак не ѝ стига!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
