Болка
Изтънелият ден се препъва на двора в лехите,
няма кой да го вдигне с мазолести, прашни ръце.
Ято малки надежди са са свили гнезда под стрехите,
а щурците от ноти пришиват в тревите сърце.
Почерняла земята, зажадняла за нечии длани
не ухае на хляб и сено, а от черно гори.
Сухи клони лозницата спуска по зейнали рани
там, където е пяла чешмата от ранни зори.
Стара къщичка. Толкова свита и стара -
само спомен за огън, за детски гласчета, за дом.
Непосмяла да падне, че Господ там нощем отсяда
да отдъхне от хорската врява. Да И стори поклон.
Изтънелият ден уморено след миг ще въздъхне
и ще легне да спи в рой светулки, синчец и бодли.
Опустява светът покрай къща, готова да рухне,
за да стане пътека към отдавна отминали дни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
