ДИС (Деа)
284 6437
21.06.2021 г., 0:10 ч.

Болка 

  Поезия
326 7 18

Изтънелият ден се препъва на  двора в лехите,
няма кой да го вдигне с мазолести, прашни ръце.
Ято малки надежди са са свили гнезда под стрехите,
а щурците от ноти пришиват в тревите сърце.

Почерняла земята, зажадняла за нечии длани
не ухае на хляб и сено, а от черно гори.
Сухи клони лозницата спуска по зейнали рани
там, където е пяла чешмата от ранни зори.

Стара къщичка. Толкова свита и стара -
само спомен за огън, за детски гласчета, за дом.
Непосмяла да падне, че Господ там нощем отсяда
да отдъхне от хорската врява. Да И стори поклон.

Изтънелият ден уморено след миг ще въздъхне
и ще легне да спи в рой  светулки, синчец и бодли.
Опустява  светът покрай къща, готова да рухне,
за да стане пътека към отдавна отминали дни.

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Сенилга, Иван, Краси!🌹
  • "Непосмяла да падне, че Господ там нощем отсяда
    да отдъхне от хорската врява. Да И стори поклон." Наслада. Така "разказана" болка и умиротворение в едно.
  • Тъжен, прочувствен и ритмичен стих! Поздравления, Деа!
  • Чудесное, полное жизни стихотворение. Даже грусть в финале - начало нового
    Супер! И ещё это солнышко в очках...чудесно!
  • Благодаря ви, приятели! Вие сте толкова нежни души❤
  • Великолепно и толкова тъжно... и мен ме докосна!
  • Докосна ме, Деа! Толкова ми е близко! Също е и моя болка.
  • Харесва ми!
  • Наистина е "Болка", Деа... Събра ми се топка на гърлото...
  • Хубаво.
  • Хареса ми, Деа! Тъжно, нарисувано с думи...Това е и моята болна тема.
  • Браво!!! Благодаря за удоволствието, Деа!
  • Благодаря ви, мили момичета!❤
  • Тази болка е и моя...
    Рисуваш с думите, Дейка.💗
    Прекрасно стихотворение! Възхитена съм!
  • ❤️
  • Без думи!
  • Произведението ти стиска за гърлото и е написано с толкова сълзи от чувства, че пълни и моите очи, Деска!🤗💖 Прекрасен поетичен рисунък - силен и въздействащ!👏🌹 Висока класа си!😃
  • Невероятно красиво, толкова образно и най вече тъжно! Отишъл си е животът, само старата къща пози спомените, докато и тя рухне от старост. Толкова болка пулсира в стиха, че свива гърлото! Поздрав, за това творение!
Предложения
: ??:??