Болка
Изтънелият ден се препъва на двора в лехите,
няма кой да го вдигне с мазолести, прашни ръце.
Ято малки надежди са са свили гнезда под стрехите,
а щурците от ноти пришиват в тревите сърце.
Почерняла земята, зажадняла за нечии длани
не ухае на хляб и сено, а от черно гори.
Сухи клони лозницата спуска по зейнали рани
там, където е пяла чешмата от ранни зори.
Стара къщичка. Толкова свита и стара -
само спомен за огън, за детски гласчета, за дом.
Непосмяла да падне, че Господ там нощем отсяда
да отдъхне от хорската врява. Да И стори поклон.
Изтънелият ден уморено след миг ще въздъхне
и ще легне да спи в рой светулки, синчец и бодли.
Опустява светът покрай къща, готова да рухне,
за да стане пътека към отдавна отминали дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
