В очите ми да можеше да видиш болката,крепя се вече на последната клонка
от дървото наше на любовта капят вече неговите листа.
От очите ми отронват се последните сълзи,да те обичам колко много ме боли.
Само спомени ли ще светят,те за тебе винаги ще ме подсетят.
Спомени за нежни устни,за две длани и сърце разбито от хиляди рани.
Макар и да знам,че това е края не искам да го призная