Болка

Poetry » Love

401 0 0

В очите ми да можеше да видиш болката,крепя се вече на последната клонка

от дървото наше на любовта капят вече неговите листа.

От очите ми отронват се последните сълзи,да те обичам колко много ме боли.

Само спомени ли ще светят,те за тебе винаги ще ме подсетят.

Спомени за нежни устни,за две длани и сърце разбито от хиляди рани.

Макар и да знам,че това е края не искам да го призная

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0