30 nov 2010, 23:08

Болка 

  Poesía » De amor
607 0 5

Болка

 

Студено е при мен! А ти ме чакаш

замръзнала - пред моята врата

оглеждаш се в душата ми и сякаш

ме молиш – ако мога да те спра

 

А аз стоя смутен и се опитвам

да чуя пак сърцето си – но знам

че вече няма нищо да изпитвам

по начина предишен - не и там

 

Опитвам се отново да те видя

с онези - възхитените очи

но чувствата превърнати в обида

ме спират и ми казват „замълчи”

 

Студено е в душата ми - и вече

не можеш да я стоплиш пак уви

а мислите отишли тъй далече

разпъват я – на хиляди страни

 

Навярно днес от мен ще си отидеш

ще тръгнеш пак сама по пътя нов

надявам се че няма да ме видиш

как плача още... с болката... Любов 

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесвам поезията ти!
  • Прекрасно е! Истинската любов никога не си отива - тя не обижда и не се превръща в болка!
  • Понякога е трудно да повярваме отново!Вярвай,защото ако не го направиш ще ставаш само по-студен
  • Изключително...силно...!!!
    "Опитвам се отново да те видя
    с онези - възхитените очи
    но чувствата превърнати в обида
    ме спират и ми казват „замълчи”"
  • надявам се че няма да ме видиш

    как плача още... с болката... Любов...
    Винаги,и в най-силната болка има някой,който да утеши!!!
Propuestas
: ??:??