30.11.2010 г., 23:08

Болка

763 0 5

Болка

 

Студено е при мен! А ти ме чакаш

замръзнала - пред моята врата

оглеждаш се в душата ми и сякаш

ме молиш – ако мога да те спра

 

А аз стоя смутен и се опитвам

да чуя пак сърцето си – но знам

че вече няма нищо да изпитвам

по начина предишен - не и там

 

Опитвам се отново да те видя

с онези - възхитените очи

но чувствата превърнати в обида

ме спират и ми казват „замълчи”

 

Студено е в душата ми - и вече

не можеш да я стоплиш пак уви

а мислите отишли тъй далече

разпъват я – на хиляди страни

 

Навярно днес от мен ще си отидеш

ще тръгнеш пак сама по пътя нов

надявам се че няма да ме видиш

как плача още... с болката... Любов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесвам поезията ти!
  • Прекрасно е! Истинската любов никога не си отива - тя не обижда и не се превръща в болка!
  • Понякога е трудно да повярваме отново!Вярвай,защото ако не го направиш ще ставаш само по-студен
  • Изключително...силно...!!!
    "Опитвам се отново да те видя
    с онези - възхитените очи
    но чувствата превърнати в обида
    ме спират и ми казват „замълчи”"
  • надявам се че няма да ме видиш

    как плача още... с болката... Любов...
    Винаги,и в най-силната болка има някой,който да утеши!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...