21 ene 2008, 10:40

Болка

  Poesía
1.1K 0 1
Забравих те,
но те открих отново.
Отрекох се от теб,
но пак те искам.
Миговете, прекарани с теб, ме тровят.
Искам те,
но да те открадна, нещо все ме спира.
Имам те,
но сякаш си в мъгла.
Виждам те,
но образът изчезва.
Искам да простя
и да се сгуша в теб,
но разумът ми казва НЕ!
Използвам всички козове, за да те отблъсна...
за да те забравя...
но не мога!
Търся твойта топлота в друг,
но не я откривам.
Знам, че щастието ми се крие в твоя поглед,
но аз бягам от него.
Защо ли?...
Посто не мога да простя и този път.
Болката, събрала се в мен, е твърде много.
Болка...
която ме разяжда!
Болка...
която ме убива!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анита Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...