Болка
Забравих те,
но те открих отново.
Отрекох се от теб,
но пак те искам.
Миговете, прекарани с теб, ме тровят.
Искам те,
но да те открадна, нещо все ме спира.
Имам те,
но сякаш си в мъгла.
Виждам те,
но образът изчезва.
Искам да простя
и да се сгуша в теб,
но разумът ми казва НЕ!
Използвам всички козове, за да те отблъсна...
за да те забравя...
но не мога!
Търся твойта топлота в друг,
но не я откривам.
Знам, че щастието ми се крие в твоя поглед,
но аз бягам от него.
Защо ли?...
Посто не мога да простя и този път.
Болката, събрала се в мен, е твърде много.
Болка...
която ме разяжда!
Болка...
която ме убива!
но те открих отново.
Отрекох се от теб,
но пак те искам.
Миговете, прекарани с теб, ме тровят.
Искам те,
но да те открадна, нещо все ме спира.
Имам те,
но сякаш си в мъгла.
Виждам те,
но образът изчезва.
Искам да простя
и да се сгуша в теб,
но разумът ми казва НЕ!
Използвам всички козове, за да те отблъсна...
за да те забравя...
но не мога!
Търся твойта топлота в друг,
но не я откривам.
Знам, че щастието ми се крие в твоя поглед,
но аз бягам от него.
Защо ли?...
Посто не мога да простя и този път.
Болката, събрала се в мен, е твърде много.
Болка...
която ме разяжда!
Болка...
която ме убива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита Райкова Всички права запазени
