14 may 2018, 22:46  

Болка си ми ...

  Poesía
538 1 0

                                                                                                     /посветено/                                                                                                      

 

Нещо дали има, 
което да боли
повече от катрана в ада,
топло да се пие,
дори да ври,
за да уталожи тази жажда?

Неистовата жажда за Живот,
когато смъртта ти се усмихва,
когато се превръща в спорт
всеки опит сам да вдишаш...

Болката болка компенсира,
наслагва се пласт след пласт,
захлупва те небето сиво
и те засмуква в свойта паст...

Как и аз да преживея
твоята последна болка?
Пия жаден сам от нея,
с тебе ме боли... горко е...

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...