14.05.2018 г., 22:46  

Болка си ми ...

533 1 0

                                                                                                     /посветено/                                                                                                      

 

Нещо дали има, 
което да боли
повече от катрана в ада,
топло да се пие,
дори да ври,
за да уталожи тази жажда?

Неистовата жажда за Живот,
когато смъртта ти се усмихва,
когато се превръща в спорт
всеки опит сам да вдишаш...

Болката болка компенсира,
наслагва се пласт след пласт,
захлупва те небето сиво
и те засмуква в свойта паст...

Как и аз да преживея
твоята последна болка?
Пия жаден сам от нея,
с тебе ме боли... горко е...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....