/посветено/
Нещо дали има,
което да боли
повече от катрана в ада,
топло да се пие,
дори да ври,
за да уталожи тази жажда?
Неистовата жажда за Живот,
когато смъртта ти се усмихва,
когато се превръща в спорт
всеки опит сам да вдишаш...
Болката болка компенсира,
наслагва се пласт след пласт,
захлупва те небето сиво
и те засмуква в свойта паст...
Как и аз да преживея
твоята последна болка?
Пия жаден сам от нея,
с тебе ме боли... горко е...
© Валентин Василев Всички права запазени