Това лице в спомените заседнало,
безпомощното си тяло назад е облегнало.
Усмихва ти се, но няма сили.
Защо ги няма, къде да се скрили?

Бъди до него, увери се, че не се чувства само!
Убеждавай се, че го чака единствено добро!
Хвани го за ръка, кажи му че ще се оправи,
и знай, че думите ти то не ще забрави.

Денят прекалено дълъг, а нощта дяволски тиха.
Страхът и надеждата в главата ти се сбиха.
Накарай ги да те лъжат, накарай ги да млъкнат,
нека молитвите победят, а докторите да бъркат.

Много го боли, няма да успее.
Не мисли така, заслужава да живее!!!
Късно е вече, то ще заспи.
На сбогуване с него бяла розичка му подари!