Болката

3 jul 2011, 18:34

Poesía » Filosófica

538 0 6

БОЛКАТА

Обичам Болката.

Тя е тъй красива и добра.

Тихо се промъква в стаята ми.

Бавно обзема тялото ми.

Попива надълбоко.

Стига до целта- душата.

Никога не ме оставя сама.

Усмихва се и продължава.

Всяка нощ ме навестява.

С Болката обичам да говоря

дълго - цяла вечност.

Тя разбира ме с погледа си страшен.

Полазва в мен и остава там до края.

Обичам Болката.

Тя прави ме по-силна

и разкъсва ме тъй нежно.

Обичам Болката.

Та това съм Аз.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

katenstain (Екатерина Глухова)

2011-07-06T08:57:56+03:00

БЛАГОДАРЯ ВИ!
Tomad (Тома Кашмирски)

2011-07-05T13:39:24+03:00

Предполагам, че първия ден от цикъла на лирическата е най-големият празник за нея!
katenstain (Екатерина Глухова)

2011-07-04T14:10:38+03:00

БЛАГОДАРЯ ТИ ОТ СЪРЦЕ
mariniki (Магдалена Костадинова):
mariniki (Магдалена Костадинова)

2011-07-04T13:29:01+03:00

болката никога не си отива от нас...
а когато ние си отидем, тя нов дом намира в нечия душа..
много хубав стих, Екатерина...болката е най-истинското
и осезаемо чувство..и ни държи живи..
сърдечно..
katenstain (Екатерина Глухова)

2011-07-04T12:26:02+03:00

По вероятно е да си самата ти благодаря за коментара!
Enena (Елена Нинова)

2011-07-03T21:13:32+03:00

ХАРЕСАХ!Но не знам дали и моята болка си ти, или сьм самата аз.