3.07.2011 г., 18:34

Болката

735 0 6

БОЛКАТА

 

Обичам Болката.

Тя е тъй красива и добра.

Тихо се промъква в стаята ми.

Бавно обзема тялото ми.

 

Попива надълбоко.

Стига до целта- душата.

Никога не ме оставя сама.

Усмихва се и продължава.

Всяка нощ ме навестява.

 

С Болката обичам да говоря

дълго - цяла вечност.

Тя разбира ме с погледа си страшен.

Полазва в мен и остава там до края.

 

Обичам Болката.

Тя прави ме по-силна

и разкъсва ме тъй нежно.

Обичам Болката.

Та това съм Аз.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....