БОЛКАТА
Обичам Болката.
Тя е тъй красива и добра.
Тихо се промъква в стаята ми.
Бавно обзема тялото ми.
Попива надълбоко.
Стига до целта- душата.
Никога не ме оставя сама.
Усмихва се и продължава.
Всяка нощ ме навестява.
С Болката обичам да говоря
дълго - цяла вечност.
Тя разбира ме с погледа си страшен.
Полазва в мен и остава там до края.
Обичам Болката.
Тя прави ме по-силна
и разкъсва ме тъй нежно.
Обичам Болката.
Та това съм Аз.
© Екатерина Глухова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
