БОЛКАТА
Обичам Болката.
Тя е тъй красива и добра.
Тихо се промъква в стаята ми.
Бавно обзема тялото ми.
Попива надълбоко.
Стига до целта- душата.
Никога не ме оставя сама.
Усмихва се и продължава.
Всяка нощ ме навестява.
С Болката обичам да говоря
дълго - цяла вечност.
Тя разбира ме с погледа си страшен.
Полазва в мен и остава там до края.
Обичам Болката.
Тя прави ме по-силна
и разкъсва ме тъй нежно.
Обичам Болката.
Та това съм Аз.
© Екатерина Глухова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
