25 jul 2015, 9:45

Болката

  Poesía » Otra
638 0 9

Болката

Колко сладко е да си живот,
клъвнал по смъртта.
Топла радост е да си в имот
плъзнат от леда.

Къде да светиш, ако не
в тунели от „не знам“,
пилот на стара машина,
препускащ, можещ сам.

Как залутан в любовта
знаеш: мистерия - разкош,
вечно губен си натам,
повеят в очите скърцащ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси, Велин!
  • Много хубав и интересен стих!
  • Благодаря ви, Гаврил, Дочка!
  • "Къде да светиш, ако не
    в тунели от „не знам“,"

    Супер!
  • Страхотни изразни средства и интересни хрумвания! Умееш да вълнуваш океана на въображението

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...