25.07.2015 г., 9:45

Болката

637 0 9

Болката

Колко сладко е да си живот,
клъвнал по смъртта.
Топла радост е да си в имот
плъзнат от леда.

Къде да светиш, ако не
в тунели от „не знам“,
пилот на стара машина,
препускащ, можещ сам.

Как залутан в любовта
знаеш: мистерия - разкош,
вечно губен си натам,
повеят в очите скърцащ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Велин!
  • Много хубав и интересен стих!
  • Благодаря ви, Гаврил, Дочка!
  • "Къде да светиш, ако не
    в тунели от „не знам“,"

    Супер!
  • Страхотни изразни средства и интересни хрумвания! Умееш да вълнуваш океана на въображението

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...