Болката
Колко сладко е да си живот,
клъвнал по смъртта.
Топла радост е да си в имот
плъзнат от леда.
Къде да светиш, ако не
в тунели от „не знам“,
пилот на стара машина,
препускащ, можещ сам.
Как залутан в любовта
знаеш: мистерия - разкош,
вечно губен си натам,
повеят в очите скърцащ.
© Йоана All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
