2 oct 2007, 16:44
Болката ми няма край!
На прозореца облегнала глава,
загледана в тъмния безкрай,
се чувствам толкова сама,
а болката ми няма край.
Някога сърцето си ти дадох,
заслепена от любовните лъчи,
душата си на дявола продадох,
за да може винаги щастлив да си.
Ала ти с мен жестоко подигра се,
захвърли чувствата ми, всичките мечти,
болката събуди се и расне,
а сълзите дълго капеха от моите очи.
И ето разделихме се отдавна,
но още на прозореца стоя
и вечер тихичко поплаквам, мисля
за изгубените дни, за любовта!
© Ели Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Прегръщам те, сладко ангелче и дано отнема поне малко от страданието ти!
Но докато срещнеш истинската, трябва да преминеш и през такава любов. -
Поздрав! Много ми хареса стиха!
-
Времето лекува!ще дойде друга обич!
Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрави и прегръдки!