Болката ми няма край!
На прозореца облегнала глава,
загледана в тъмния безкрай,
се чувствам толкова сама,
а болката ми няма край.
Някога сърцето си ти дадох,
заслепена от любовните лъчи,
душата си на дявола продадох,
за да може винаги щастлив да си.
Ала ти с мен жестоко подигра се,
захвърли чувствата ми, всичките мечти,
болката събуди се и расне,
а сълзите дълго капеха от моите очи.
И ето разделихме се отдавна,
но още на прозореца стоя
и вечер тихичко поплаквам, мисля
за изгубените дни, за любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
