2.10.2007 г., 16:44 ч.
Болката ми няма край!
На прозореца облегнала глава,
загледана в тъмния безкрай,
се чувствам толкова сама,
а болката ми няма край.
Някога сърцето си ти дадох,
заслепена от любовните лъчи,
душата си на дявола продадох,
за да може винаги щастлив да си.
Ала ти с мен жестоко подигра се,
захвърли чувствата ми, всичките мечти,
болката събуди се и расне,
а сълзите дълго капеха от моите очи.
И ето разделихме се отдавна,
но още на прозореца стоя
и вечер тихичко поплаквам, мисля
за изгубените дни, за любовта!
© Ели Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прегръщам те, сладко ангелче и дано отнема поне малко от страданието ти!
Но докато срещнеш истинската, трябва да преминеш и през такава любов. -
Поздрав! Много ми хареса стиха!
-
Времето лекува!ще дойде друга обич!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави и прегръдки!