На прозореца облегнала глава,
загледана в тъмния безкрай,
се чувствам толкова сама,
а болката ми няма край.
Някога сърцето си ти дадох,
заслепена от любовните лъчи,
душата си на дявола продадох,
за да може винаги щастлив да си.
Ала ти с мен жестоко подигра се,
захвърли чувствата ми, всичките мечти,
болката събуди се и расне,
а сълзите дълго капеха от моите очи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up