Oct 2, 2007, 4:44 PM

Болката ми няма край! 

  Poetry
693 0 4

На прозореца облегнала глава,
загледана в тъмния безкрай,
се чувствам толкова сама,
а болката ми няма край.

Някога сърцето си ти дадох,
заслепена от любовните лъчи,
душата си на дявола продадох,
за да може винаги щастлив да си.

Ала ти с мен жестоко подигра се,
захвърли чувствата ми, всичките мечти,
болката събуди се и расне,
а сълзите дълго капеха от моите очи.

И ето разделихме се отдавна,
но още на прозореца стоя
и вечер тихичко поплаквам, мисля
за изгубените дни, за любовта!

© Ели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всичко преминава!Но хубавият стих-остава!...
    Поздрави и прегръдки!
  • Прегръщам те, сладко ангелче и дано отнема поне малко от страданието ти!
    Но докато срещнеш истинската, трябва да преминеш и през такава любов.
  • Поздрав! Много ми хареса стиха!
  • Времето лекува!ще дойде друга обич!
    Поздрави!
Random works
: ??:??