14 dic 2009, 15:32

Болката на име любов

  Poesía
1.1K 0 1

В трудни дни от болка,
изпити, аз вярвах,
мечтаех и знаех, че
този ден ще дойде.
Ден, в който ще падна покосен от
болката, на име любов.

И кой сега ще избърше
сълзите от лицето ми?
Кой ще ми помогне да
открия пътя на изгубените ми мечти или
ще ме обвини че станал съм аз рицаря
печален със зелени очи?

Погубвам себе си, но кой
ще чуе болката в моето сърце?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ноно Якимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И кой сега ще избърше
    сълзите от лицето ми?
    Кой ще ми помогне да
    открия пътя на изгубените ми мечти или
    ще ме обвини че станал съм аз рицаря
    печален със зелени очи?
    Красив стих... Браво 6 от мен

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...