14 dic 2009, 15:32

Болката на име любов

Poesía

1.1K 0 1

В трудни дни от болка,
изпити, аз вярвах,
мечтаех и знаех, че
този ден ще дойде.
Ден, в който ще падна покосен от
болката, на име любов.

И кой сега ще избърше
сълзите от лицето ми?
Кой ще ми помогне да
открия пътя на изгубените ми мечти или
ще ме обвини че станал съм аз рицаря
печален със зелени очи?

Погубвам себе си, но кой
ще чуе болката в моето сърце?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

miley8cyrus (Теодора Андреева)

И кой сега ще избърше
сълзите от лицето ми?
Кой ще ми помогне да
открия пътя на изгубените ми мечти или
ще ме обвини че станал съм аз рицаря
печален със зелени очи?
Красив стих... Браво 6 от мен

2009-12-14T23:23:16+02:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0