В трудни дни от болка,
изпити, аз вярвах,
мечтаех и знаех, че
този ден ще дойде.
Ден, в който ще падна покосен от
болката, на име любов.
И кой сега ще избърше
сълзите от лицето ми?
Кой ще ми помогне да
открия пътя на изгубените ми мечти или
ще ме обвини че станал съм аз рицаря
печален със зелени очи?
Погубвам себе си, но кой
ще чуе болката в моето сърце?
© Ноно Якимов Всички права запазени
сълзите от лицето ми?
Кой ще ми помогне да
открия пътя на изгубените ми мечти или
ще ме обвини че станал съм аз рицаря
печален със зелени очи?
Красив стих... Браво 6 от мен