Болна от болестта самота

18 abr 2007, 0:44

Poesía

805 0 1

Твоите лъжовни клетви
като стрела пронизват
сърцето ми.
Изтръгват малко
по малко сърцето ми.
Бавно, но жестоко
умира моята ограбена душа.
Денят отдавна
не блести в очите ми.
И нощта не е красива вече.
И пред земята с кръст в ръка
коленича. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Болна от болестта самота

Искате да прочетете повече?

Propuestas