18 апр. 2007 г., 00:44

Болна от болестта самота 

  Поэзия
804 0 1
Твоите лъжовни клетви
като стрела пронизват
сърцето ми.
Изтръгват малко
по малко сърцето ми.
Бавно, но жестоко
умира моята ограбена душа.
Денят отдавна
не блести в очите ми.
И нощта не е красива вече.
И пред земята с кръст в ръка
коленича. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Все права защищены

Предложения
: ??:??