Боля ме дълго, сто години ме боля.
Дали изкупих тежка клетва, на предците?
Да имах ангел – имах, но се запиля,
пияниците да спасява и крадците.
Пресъхнал извор под сърцето дълго крих,
с надежда плаха животворен той да стане.
в сълзи окъпах своя първороден стих,
мехлем да бъде цяр, за живата ми рана.
Каквото дал е Господ – много ми е дал,
да пиша е била повелята Всевишна
и да последвам своя ангел снежнобял,
а другото? Навярно е съвсем излишно...