15 нояб. 2020 г., 16:03 2020-11-16T10:35:14+02:00

Боля ме дълго

Поэзия » Другая

615 9 16

Боля ме дълго, сто години ме боля.
Дали изкупих тежка клетва, на предците?
Да имах ангел – имах, но се запиля,
пияниците да спасява и крадците.

Пресъхнал извор под сърцето дълго крих,
с надежда плаха животворен той да стане.
в сълзи окъпах своя първороден стих,
мехлем да бъде цяр, за живата ми рана.

Каквото дал е Господ – много ми е дал,
да пиша е била повелята Всевишна
и да последвам своя ангел снежнобял,
а другото? Навярно е съвсем излишно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Иржи (Ирина Филипова)

Кога си натворила това изобилие, Наде?!Тая вечер не мога да наваксам всичко, ще продължа пак, че овациите ми станаха еднообразни....Прекрасно!

2020-11-19T00:50:29+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря, Марийче!

2020-11-18T14:01:34+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Усетилият творческата божествена дарба в себе си от малък, е разбрал емоционалния товар, с който го е белязал Създателя и, колкото и да му е тежко понякога, е длъжен да развива и надгражда себе си в това, с което го е орисал Всевишния.
Всички пием от пресъхналия "извор
под сърцето дълго" крит от теб и сме ти благодарни, Наденце!💕
Продължавай да напояваш с чудната си Поезия душите ни!🌹🦋😃

2020-11-17T10:27:38+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря ви! От сърце.

2020-11-16T10:33:37+02:00
svetlitschka (Светличка)

Болката е божия награда
за душата, траеща да страда,
само на избраните се праща,
с дарование ти се отплаща.⚘

2020-11-16T09:05:06+02:00