4 sept 2021, 22:19

Болярка

540 0 0

                                            Болярка

 

 

 

Красива и нежна жена от старата ни столица,

един красив град, една търновска твърдина.

Усмивката пак грее на нейното лице сега,

да срещне отново любовта, една нейна мечта.

 

Красивата и черна коса развява вятъра,

изразява тя нейната волност и свобода.

Върви по калдъръма сама към крепостта,

българската твърдина окъпана е в светлина.

 

Върви и мечтае тя отново за любовта,

за любим мъж, сериозен с добра душа.

Сега отиват си от нея Тъга и Самота,

дошла е най-красивата от всички,тя Любовта.

 

Болярка, жена красива от престолния град,

успя да докосне веднага тя моето сърце.

Сърцето на един поет беден но душевно богат,

ще бъдем скоро заедно ние хванати за ръце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...