Болярка

Красива и нежна жена от старата ни столица,

един красив град, една търновска твърдина.

Усмивката пак грее на нейното лице сега,

да срещне отново любовта, една нейна мечта.

Красивата и черна коса развява вятъра,

изразява тя нейната волност и свобода.

Върви по калдъръма сама към крепостта,

българската твърдина окъпана е в светлина.

Върви и мечтае тя отново за любовта,

за любим мъж, сериозен с добра душа.

Сега отиват си от нея Тъга и Самота,

дошла е най-красивата от всички,тя Любовта.

Болярка, жена красива от престолния град,

успя да докосне веднага тя моето сърце.

Сърцето на един поет беден но душевно богат,

ще бъдем скоро заедно ние хванати за ръце!