Животът ми съвсем се изкриви -
ни вила, ни лопата, ни мотика.
Последната цигара ще взриви,
статистика и смърт, и политика.
Със сламка бавно чавката изпи,
търпението, силата, ума ми.
И тишината, да се притъпи,
съвсем внезапно купи си налъми.
Превърнах се от от нишка във фитил.
Земя презморска ми е тротоара...
Решението? Три кила тротил
и тази, все последната цигара...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados