Едно черно бомбе.

Едни тъмни очила.

Една глинена лула.

Това ще остане от мене.

За спомен на поколенията.

За неродените ми деца.

Дар от света на тленното.

За гробницата от бял мрамор.

Всичко останало ще взема с мен.

И песните на косовете призори.

И крясъка на совата в полунощ.

И цъфналите юнски липи.

И тъжните есенни тополи.

Красивата бледа луна.

Също ще дойде с мен.

И яркото слънце над пустинята.

И мъглата на късия северен ден.

Само едно черно бомбе.

Една лула и едни очила.

Ще красят озъбения череп.

Но не палете свещи в нощта!

Нека дойдат вълците.

Моите стари другари.

Нека пируват с месата ми.

И нека отпразнуват

с печалния си вой.

Смъртта ми!