nevestulka
109 el resultado
Сложи ми белезници,
за да не мога да греша.
Господи, окови ме в железа,
за да не мога вече да греша.
Отнеми свободната ми воля, ...
  247 
Раждаш се в един чужд и враждебен свят,
Всички ти казват: Добре дошъл при нас!
А ти искаш само лентата да върнеш назад.
Искаш майчината утроба и уютната топлина.
Раждаш се в един свят, за който не си готов. ...
  258 
Оставѝ ми автограф.
Разпиши се върху лицето ми.
Нека остане ясна следа.
Нека болката сложи своя печат.
Разпиши се върху мен. ...
  270 
Имах много войнствени слова,
исках да подпаля и взривя света.
Имах толкова много агресия и гняв,
които трябваше да споделя.
Но сега замълчах. ...
  541 
Лазя по шията ти с острието.
Харесва ми усещането.
Ти не си виновен за нищо.
Ти просто кротко спиш...
и си в ръцете ми. ...
  343 
Кукувичката разпери крила,
приготви се сякаш да отлети!
Изкука веднъж или дваж,
изпъна се като войник...
И после зад вратичката се скри. ...
  356 
Можеше да си легна с теб.
Но си легнах с бръснача.
И ако се събудя на другия ден.
Поне няма да съжалявам.
Можеше да си легна с теб. ...
  323 
Сгрешихме ли, като убихме таласъмите?
Тези дебнещи от всеки тъмен ъгъл същества.
Освободихме ли се от изначалния си страх?
Баба ми разказваше край огнището за тях...
Сгрешихме ли, като спряхме да плашим децата ...
  326 
Оставете ни да умираме щастливо -
тези, които не сключихме застраховка "Живот",
тези, които избрахме да поемаме рискове,
тези, които само на Свободата се подчиняваме.
Оставете ни да умираме щастливо - ...
  492 
Една мокра снимка на тротоара.
Кален грайфер на единия й край.
Една стара снимка до контейнера.
Нечия забравена леля или баба.
Един овехтял апартамент е продаден. ...
  393 
Седя на терасата и слушам кучешкия лай -
бездомни псета по улицата се гонят.
На човеците ни е добре сега по балконите -
по улиците понякога ни хващаше страх.
Но аз обичам тоя див кучешки лай, ...
  405 
Ти изписа образа ми на стената.
Ореол над забрадката ми сложи.
А аз просто те чаках за вечеря.
Изстина гювечът недокоснат.
Ти ме увековечи за поколенията. ...
  296 
Понякога заставах на моста.
И дълго се взирах оттатък.
Реката беше мътна и дълбока.
Мостът бе въжен и се клатеше.
От вълните ми прилошаваше. ...
  619 
Заченах от Луната
в една пурпурна нощ.
На кого ще прилича,
питаше ме родата.
Ще прилича на мене, ...
  1033 
Не искам повече да те намирам.
Веднъж те познах и сгреших.
Сега те търся в хиляди лица.
И все не си ти, не си ти, не си...
Не искам повече да те намирам. ...
  320 
Искам да целувам или убивам,
или да преглъщам люта чушка
през сополи и сълзи.
Искам кръвта ми лудо да заври,
да буйства като млад бик, ...
  555 
Едно черно бомбе.
Едни тъмни очила.
Една глинена лула.
Това ще остане от мене.
За спомен на поколенията. ...
  522 
Късах страници от старата тетрадка
и ги пращах като писма с нова дата.
Пращах писма до познати и непознати –
думи от тетрадка с пожълтели листа.
Написани с наивния детински почерк, ...
  340 
Хей, Били, усмихни се!
Този рубинен залез е наш.
И луната скоро като едър бисер
ще се огледа в мокрия паваж.
И тази нощ ще бъде наша ...
  485 
Пролетта иска да пукне, да гръмне, да се взриви,
като забравена мина, като стара бомба
с потъпкан фитил.
Пролетта иска да пекне, да грейне, да цъфне,
като усмихнато слънце, като слънчоглед, ...
  483 
Виж, имам нещо да ти кажа.
Снощи слушах една песен.
Не търси бележка от мене.
Пиши ме в графата: изчезнали.
Снощи слушах една песен. ...
  350 
И се редяха на дълги опашки –
сведени фигури с посърнали лица.
Жените – със забрадки на главите.
Децата – мърляви и разплакани.
Всеки чакаше своя ред да влезе. ...
  425 
Покривка на карета
В червено и бяло,
Тук-там прогорена,
Тук-там пожълтяла.
Пепелник, пълен с фасове. ...
  449 
Кехлибарените ти пръсти, Джони,
Аз докосвам в този мрачен бар.
Задимено е. Сами сме на масата.
И усмивката ми е студена като сълза.
Кехлибарените ти устни, Джони, ...
  420 
Дърво можеше да падне,
съборено от бурята,
и фатално да ме удари.
Можеше там да умра.
Там, а не тук. ...
  329 
Тенджера под налягане –
Вари безотказно боб и джолан.
Процесът е бърз, без мазни петна.
И домакинята доволна остава.
Понякога, макар и рядко, ...
  378 
Режа морковите на едро,
На четири – зеления домат.
Цяла една хрупкава зелка,
И малко целина за аромат.
Спусне ли се есенната мъгла, ...
  364 
Роди ме, майко, и без късмет.
Но хвърли ми пъпа на казана.
После само гледай и не ме мисли.
Без радост в живота няма да остана.
Роди ме, майко, и на полето. ...
  351 
Един ден през пустинята Гоби
Ще стъпвам с уморени крака.
И само сянката ми ще ме следва.
Ни гарван ще се вие, ни лешояд.
Някой ден в пустинята Гоби ...
  420 
Животът е търпение,
Казва китайският мъдрец.
И намества порцеланово шкембе
На рафта до останалите фигури.
Животът е забавление, ...
  419 
Първите пробойни се появиха внезапно –
Нямаше нито буря, нито високи вълни.
Но едни малки струйки предвещаваха,
Че нещо страшно тепърва предстои.
Кога паниката обхвана екипажа, ...
  1032 
И вечерта над листа ме завари,
Залезът озари кехлибареното питие.
Писалката бавно набираше смелост,
А ръката все така нервно я въртеше.
Белият лист беше чужда вселена, ...
  574 
Като ударя по масата,
Чиниите стават на парчета.
Като обърна с шут стола,
Всички се свиват в кьошето.
Като изпия три бързи ракии, ...
  656 
Признай си греховете, чедо,
и ще видиш как ще ти олекне.
Попът над възглавницата ми висеше.
Затворих очи и се молех да изчезне.
Последно причастие ли, отче? ...
  881 
Когато заспивах в пещерата
Се молех за покрив от дъски.
Когато заспивах под дъверна стряха
Си мечтаех за червени керемиди.
Когато се завивах с изгнил картон ...
  608 
Той насочи дулото срещу лицето ми.
Аз му изпратих въздушна целувка.
Една война, продължила твърде дълго,
Най-после имаше шанс да приключи.
Чаках този момент години наред. ...
  562 
Намазана съм с ярък грим,
Окичена съм с пъстри пера.
Нашарена съм като клоун.
Само ти не ме забелязваш.
Обръщат се тълпите след мен. ...
  601 
Питаш ме защо ми трябва брус,
Казвам ти: за да си изтъркам петите.
Смееш се: това не е брус, а пемза.
Изтъркай си, казваш ми, и мечтите.
Затова ми трябва брус, а не пемза. ...
  532 
На една автогара видях момче –
Мургаво и дългокосо, далеч от пълнолетие.
Пушеше цигара, клекнало и отегчено.
Момче, което не знаеше какво има за вечеря.
Може би не знаеше и къде му е дюшекът, ...
  564 
Боже, как обичам чувството за вина!
И как мразя да съм невинна жертва.
Не ме боли да ме наказваш за смъртен грях,
Боли да съм агне, случайно избрано за курбан.
Боже, приемам да ме наказваш, ...
  1208 
Propuestas
: ??:??