17 dic 2004, 14:02

Борба за живот

  Poesía
1.4K 0 2

 

 

Всеки рано или късно умира.

Тука просто просиш...

Просиш хляба,

просиш дома си,

просиш живота!

Затова онези момчета,
решиха да отидат на война...

Да отидат в Кербала.

Не искаха само да хленчат.

Те не са герои,

отидоха там за пари...

Но не искаха и да просят,

не искаха да ровят в кошовете,

не искаха да гладуват.

Живеят между четири каменни стени,

дадени са им някакви походни легла,

един кашон за обуките...

Нощем не могат да заспят.

Всяка минута са нащрек.

Имат себе си и оръжието.

Не е лесно,

но това е война!

Ще идеш там, ще убиеш някой!

Война е!

Ще се втрещиш от изстрела,

защото са пестили куршумите за тренировка.

Стреляш за първи път!

Но успешно, онзи пада облян в кръв.

Още по втрещено гледаш онзи труп.

Онази кръв е навсякъде, а пръснатия череп лежи встрани.

Но браво! Дулото преди това бе насочено към твоя череп.

Тази нощ няма да заспиш.

Онзи празен поглед ще те преследва...

Онази кръв, онези викове...

За всичко има първи път!

Тук поне нещата са прости.

Ти си войникът, а те - врагът.

Кое му е истинското и прекрасното в това да просиш?

Да гледаш любим човек как умира,

защото нямаш пари да платиш на проклетия лекар,

или да се трепеш като вол за жълти стотинки

и да изкараш едва няколко години...

А там е друго - или ще умреш,

или ще можеш да преживяваш още някоя година...

Ако си умен и много повече...

Нещата са прости.

Онова е война.

И онези са врагът.

Не ти трябва повече да знаеш.

Замислиш ли се за нещата – губиш, умираш...

 

Дали е толкова безболезнено да си болен от рак?

Болките са такива, че куршумът е мечта!

Но няма да имаш пари и за тъпата упойка.

Ще се мъчиш, докато ти секне дъхът...

 

А там ще си шест проклети месеца...

Може и да се скатаеш.

Може да не се наложи да убиваш.

Може да те убият.

Но може и да се завърнеш...тук и да продължиш с борбата.

Да продължиш с борбата за живот,

но за сносен живот!

 

Нещата там са прости.

Там е война и правилата са ясни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, много добре написано, много реалистично и задаващо куп въпроси Някои без отговор.
  • Страхотно,Амазонка!Искрени поздрави от клоуна!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...