10 sept 2008, 13:08

Борба за живот

  Poesía
849 1 1

Две свещи горят. И през вятър се борят

да останат живи, искра до искра.

Светлинките им блуждаят и восък се рони,

но искрите целуват полумъртвия огън

и горят нависоко, като златни пера.

Златни пера на восъчна птица,

прикована самичка в небе от зъл мрак.

Крилете и молят за слънчева диря,

стремят се нагоре, но нещо ги спира -

прекършва ги вятърът, пак и пак.

Жесток и студен, той на Север живее,

и идва бездушен, със устни от лед,

да удуши златоперата птица,

да угаси всяка смела свещица,

горяща във мрака студен и проклет.

И ето, перата златисти се ронят,

а восъкът капе на бели сълзи.

Свещиците още горят. И се борят.

И пламък във пламък започват да топлят,

но вятърът само със дъх ги гаси...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ади Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...