Две свещи горят. И през вятър се борят
да останат живи, искра до искра.
Светлинките им блуждаят и восък се рони,
но искрите целуват полумъртвия огън
и горят нависоко, като златни пера.
Златни пера на восъчна птица,
прикована самичка в небе от зъл мрак.
Крилете и молят за слънчева диря,
стремят се нагоре, но нещо ги спира -
прекършва ги вятърът, пак и пак.
Жесток и студен, той на Север живее,
и идва бездушен, със устни от лед, ...