15 ene 2007, 13:53

Борбата с малкото човече

  Poesía
725 0 8

 

Борбата с малкото човече

кипи в сайтовете не от днес-

прелива тя от злоба вече,

с познат от миналото ни “финес”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любопитно, стига да е конкретно точно и ясно...Иначе отегчението надвива любопитството...
  • Книгата ми "Животът е за двама" е от интермедии. Какво ли ще стане, когато пък се запознаеш с нея?
    Поздрав!
  • Ставаш все по-добър в кратките форми Така те харесвам!
  • Здравейте!
    Джак правилно посочва, че борба трябва да се прочете като "борба", съюзът "с" тук е със значението на "срещу" и при това положение, става ясно, че няма обща нравствена основа между страните, т.е. те са несъвместими, но като мой персонаж, аз поемам отговорността да изляза в защита на този дребосък, който трови съня на хора от няколко сайта и които мога да посоча персонално. Така няма да си говорим абстрактно, защото ще стане лицемерно.
    Поздрав, Мойра!
  • Борбата мисля, предполага някаква равнопоставеност м/у страните, а това същество едва ли има с какво да се сравни. (не знам дали правилно се изразих)

    Поздрав! Както винаги провокираш с текстовете си!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....