15.01.2007 г., 13:53

Борбата с малкото човече

724 0 8

 

Борбата с малкото човече

кипи в сайтовете не от днес-

прелива тя от злоба вече,

с познат от миналото ни “финес”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любопитно, стига да е конкретно точно и ясно...Иначе отегчението надвива любопитството...
  • Книгата ми "Животът е за двама" е от интермедии. Какво ли ще стане, когато пък се запознаеш с нея?
    Поздрав!
  • Ставаш все по-добър в кратките форми Така те харесвам!
  • Здравейте!
    Джак правилно посочва, че борба трябва да се прочете като "борба", съюзът "с" тук е със значението на "срещу" и при това положение, става ясно, че няма обща нравствена основа между страните, т.е. те са несъвместими, но като мой персонаж, аз поемам отговорността да изляза в защита на този дребосък, който трови съня на хора от няколко сайта и които мога да посоча персонално. Така няма да си говорим абстрактно, защото ще стане лицемерно.
    Поздрав, Мойра!
  • Борбата мисля, предполага някаква равнопоставеност м/у страните, а това същество едва ли има с какво да се сравни. (не знам дали правилно се изразих)

    Поздрав! Както винаги провокираш с текстовете си!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...