15 янв. 2007 г., 13:53

Борбата с малкото човече

726 0 8

 

Борбата с малкото човече

кипи в сайтовете не от днес-

прелива тя от злоба вече,

с познат от миналото ни “финес”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любопитно, стига да е конкретно точно и ясно...Иначе отегчението надвива любопитството...
  • Книгата ми "Животът е за двама" е от интермедии. Какво ли ще стане, когато пък се запознаеш с нея?
    Поздрав!
  • Ставаш все по-добър в кратките форми Така те харесвам!
  • Здравейте!
    Джак правилно посочва, че борба трябва да се прочете като "борба", съюзът "с" тук е със значението на "срещу" и при това положение, става ясно, че няма обща нравствена основа между страните, т.е. те са несъвместими, но като мой персонаж, аз поемам отговорността да изляза в защита на този дребосък, който трови съня на хора от няколко сайта и които мога да посоча персонално. Така няма да си говорим абстрактно, защото ще стане лицемерно.
    Поздрав, Мойра!
  • Борбата мисля, предполага някаква равнопоставеност м/у страните, а това същество едва ли има с какво да се сравни. (не знам дали правилно се изразих)

    Поздрав! Както винаги провокираш с текстовете си!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...