на Канибалчо
Няма да им се размине!
Днес ще набере къпини.
С малка кофичка в ръката
тръгна Борко край реката.
Знае там, че най са сочни.
Ударно бране започна...
Но защо ли лапа само,
а пък в кофичката няма?
Изподра ръчички голи
и крачета без крачоли,
ох, та чак му се доплака...
Па накрай от къпинака
с празна кофичка, безславно
се прибира бавно, бавно...
Кой го пита, все мълчи,
ала отдалеч личи,
Борето, омацан цял,
че къпини днес е брал.
© Борко Бърборко Todos los derechos reservados
коленца издрал
в лилаво красив
крачи Борко...
щастлив...