27 sept 2009, 10:24

Боряна и змеят

  Poesía
683 0 8

Тънката лента реката си вие,

зажаднялото лято водите й пие.

Млади овчари на сянка пладнуват,

малки моми в реката лудуват.

 

Тъмна сянка пропълзя над земята,

хладни води реката замята.

Змеят Горянин за булка пристигна,

грабна Боряна и високо се вдигна.

 

Че скочи Стояна - най-личният момък -

и змеят прободе в сърцето.

С огъня змеят беше тъй ловък –

паднаха и двама сред полето.

 

Остана Боряна - млада вдовица,

сама да отгледа двете дечица.

Целува я нощем в съня й Стояна,

с дъха си гори я Змеят Горянин…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Пенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...