24 jun 2009, 11:47

Босонога любов

  Poesía
1K 0 32

 

Босонога любов

 

 

 

Тази умора, дето не ще да заплаче,

още влачи ярема на премълчани мечти.

Покажи белезите с усмивка, юначе,

а после… ако има после - прости.

 

Късно е за посърнали сънища,

рано е за луд дъх нова любов.

Питаш колко са бившите пътища

с несъбути нозе, за бягство готов?!

 

Пея ти песен за пъстра шевица,

променила души и съдби.

Там, в небето, след първата птица

синева диша с открити гърди.

 

Прошката, толкова пъти пожънала

посребрени влакна  самота,

вече нанякъде зряло е тръгнала

(може би). Ти събуй любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пея ти песен за пъстра шевица,
    променила души и съдби.
    Хубаво пееш, Светлана!!!

  • Светлана, браво! Това ти е от раздел БЕЛКАНТО! Обаче се изучихме да си прощаваме сами, а уж винаги има после ... Поне откакто го има локума, думата е като него. Но не ме питай ако срещна някоя босонога на тясна плажна ивица ... дали си помня името!
  • Наведнъж прочетох половината стихотворения и усетих нещо от свободния порив на Багряна и страстта на Ваня Петкова,но тези
    стихове са различни.Неповторима поетична образност.Образите са
    Ви силата,,нали-изненадват и се помнят.Обикнах си "Босоного лято"
    и "Превзето гнездо".Добра работа върши този сайт.Wali./Виолета Томова/

  • Благодаря ви...За приятелството в стихове,проза,фотографии и картини!!! С обич!
    ...във сбъднатата среща
    задавам неудобните въпроси,
    а Вятърът се смее-
    всички раждаме се...Боси!!!
  • Не премълчавай обичта,дори отсреща да не получаваш същото...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...