Босонога любов
Босонога любов
Тази умора, дето не ще да заплаче,
още влачи ярема на премълчани мечти.
Покажи белезите с усмивка, юначе,
а после… ако има после - прости.
Късно е за посърнали сънища,
рано е за луд дъх нова любов.
Питаш колко са бившите пътища
с несъбути нозе, за бягство готов?!
Пея ти песен за пъстра шевица,
променила души и съдби.
Там, в небето, след първата птица
синева диша с открити гърди.
Прошката, толкова пъти пожънала
посребрени влакна самота,
вече нанякъде зряло е тръгнала
(може би). Ти събуй любовта.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
