3 oct 2007, 16:28

Ботев

  Poesía
761 0 9
         Ботев

В пределите на малкия ни свят,
далеч от множество очи човешки,
намира се, познат и непознат,
народ, обагрен от простими грешки.

Зад крепостна, невидима стена,
зад всички болки, плетове горящи,
далеч дори от страх и суета,
една земя с едно сърце туптящо...

Земя, където тегне твойта мощ,
земя, където твоят глас звучеше.
Един народ, за който в тъмна нощ
звезда-пътеводител - ти блестеше.

Ти всеки ден говориш с моя глас,
на всеки във сърцето той звучи...
Закриляй все така ти всички нас
и гледай смело с нашите очи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...